понеделник, 26 май 2014 г.

явно не ме познаваш
щом не знаеш
че щом
ми отрежеш крилата
и нищо няма да остане.
когато е лято
и си на село
пчелите жужат
децата играят на жоменка
целят се с джанки
жабите пеят балади
и щъркелите
се учат да възпитават
своите малки.

когато е лято
и си на село
събираш във кошница
редом с черешите
мъдрите думи
само на баба и дядо.

неделя, 25 май 2014 г.

никога
няма да си онзи
който ще
ме хване
за ръка
и ще ме издърпа
когато
се давя
в трагедията си
онзи
който ще
ми покаже
новия изгрев
на слънцето
и ще ми обещае
че залязващата луна
ще се върне
онзи
който ще
ми стопли краката
и ще ми каже
че съм
по-слънчева
и от първия
слънчоглед.
и явно
съм обикновена песен
поредна
която скоро
ще бъде отвяна
от вятъра
носещ промяна
и просто
ще отмине
незабелязана.

нека се усмихваме повече
и тревожим по-малко
нека виждаме повече
и гледаме по-малко
нека действаме повече
и правим планове по-малко
нека се обичаме повече
и си липсваме по-малко.
и всичко това
е напълно достатъчно
за да не бъдем
затворници
на собственото
си съществуване.
най ви обичам
когато се заблуждавате
че съм
това
което съм
благодарение
на вас
а нека
бъдем честни -
аз
приличам на себе си
точно въпреки това.

четвъртък, 22 май 2014 г.

и докато ти
всеки ден
вървиш
но само
по познатия път
аз
всеки ден
ще намирам
друг начин
и ще правя
поне крачка повече
от предишния.
защо
те е страх
да погледнеш
отвъд
твоята страна
на прозореца
и да приемеш
че може би
там
има нещо
различно
от твоята сивота.

понеделник, 19 май 2014 г.

не
не си ми нужен
и сама
мога да си сътворя
моя собствен
апокалипсис
a хаотичните ти мисли
аз пак ще ги събирам
на купчинка
като с метла
боклука
душевен или не
който всеки ден
измитам
от пода на нашата
обич
не само като
мъничка стая
нейде из космоса

понеделник, 5 май 2014 г.

имам само
едно последно
желание
към теб
моля те
не ми позволявай
да се давя
във онази
задушлива илюзия.

~damaynah

неделя, 4 май 2014 г.

а дали изобщо
има разлика
дали сме будни
или уж заспали
а не е ли
също като
черното и бялото
бездънни ями