и после вече да спра да забелязвам пропукването на близостите
или срутванията на грижливо построените от мен наши основи
или липсата ти на старание
или дори когато сама правя магии
да ме държиш достатъчно заета в мислите си
за това, че те има
да спра да се оглеждам и изобщо да не разбера
когато не само краката, а всичко
всичко
до над косата
е пропаднало в някоя улична шахта
която удобно заобикаляш всеки ден на път за работа
на отиване и обратно
и не се сещаш
о, не, дори не ти хрумва
да ме извадиш
за косата
обратно
само за да си с мен
дори и да ме скубеш и да боли
дори и вече позастояла и останала без въздух
по който тепърва отново да ме учиш да вървя
втория път едва ли изобщо ще направиш
някакви първи крачки заедно с мен
и аз пак няма да забележа
ще ме държиш достатъчно заета
да те гледам как се приближаваш
наобратно от мен
и се отдалечаваш
обратно към друга
понеделник това е носталгия
и старите ми навици ще се окажат много по-устойчиви
на срутвания от нас
понякога вървенето по въздух сам е по-леко
