вторник, 29 юли 2014 г.

баба все ми повтаряше
ако някога изгубя
посоката на вятъра 
само да следвам
мириса 
на пържените тиквички
и липата пред 
старата къща
поне да се върна
у дома.

~damyanah
само две неща
никога не се менят - 
вятъра
и самотата 
вътре в мене

самотата можеш
да я излекуваш 
само ти
но мъчно
вятъра обаче
е вечно
бос и гладен.


~damyanah
не не не
не отваряй още
това чекмедже 
на душата ми

не не не
не го отваряй 
рано е
ще сънуваш кошмари.

~damyanah
позволи ми
да го нарека магия
или друго чудо
когато дете
плаче кротко нейде
из мрака
намира сили само да
вярва, ли вярва
без дори да е
видяло чуло прочело
навярно го е усетило само
нещото
в което си струва
да вярва
един пораснал човек.

~damyanah
всяка шепа
от само нашето
откраднато време
е два пъти по-голяма
дори от подарения залез
и още толкова
по-малка
от онзи споделен изгрев.

~damyanah
не го мисли
не прекралявай
аз ще умра
ти още повече
ние ще умрем

не се плаши
пусни се

поне да ни е
вкусно.

~damyanah
този път няма да бързам
даже ще закъснея
умишлено
и ще те напиша
чак когато вече
си далеч
от дъгата ми
тръгнал си отдавна
и си пореднана луничка
по вече остарялата
и загрубяла кожа
осеяна с бръчки
но от усмивки
на хоризонта.


~damyanah
тъкмо в сърцето
точно между хълмовете 
гърди
на малкия град
този следобед
ме размина
задавен от своите паяжини
увесил нос
също като своя гарван
поредният мой събрат 
самоубиецът.

~damyanah
'когато и септември
се изниза
и хоризонта стана
равен и тих
бях все тъй вкусна
като сол 
по напукани устни
и рошава
като житото 
преди жътва

всеки има своето
лято.'


- damyanah

неделя, 6 юли 2014 г.

търся равновесието
в онази само моя
природа
или иначе казано
да гледаме
и изгревите, и залезите
все заедно
слънце и луна
да си до мен
от ляво във съня ми
и после
от дясно
когато се будя
от гъдела
на тежките ти мигли.
подарих ти слънцето си
когато се усмихна
ей така
ти ми подхръли небрежно
обичта си
не е толкова просто
не се заблуждавай
вулканът ми избухна
Везувий направо завидя
нишката се скъса
колелото продължи да се върти
слънцето залезе

подарявам ти
и тази
падаща звезда.