аз няма да пиша
поеми
изгарям мостовете
между нас си
в миналото
хвърлям миговете
като сол зад рамо
полепва плахо като
мъх от север на дървото
вътре в мен
и тази гора
стана жертва
дали
ще продължа
петък, 26 декември 2014 г.
неделя, 21 декември 2014 г.
петък, 19 декември 2014 г.
вторник, 16 декември 2014 г.
понеделник, 15 декември 2014 г.
вторник, 9 декември 2014 г.
понеделник, 8 декември 2014 г.
ремонтите винаги
изпиват ни силите
любезно те освобождавам
от тапетите ти
прибирам си ги
за после
спуска се кръв
все едно
не падат тапети
а сърцето ти пада
в моите длани
бягам
и още нося
целия ти живот
следват промените
пердетата шкафовете
всичко чак до чаршафите
няма да споделим
този кървав ремонт.
изпиват ни силите
любезно те освобождавам
от тапетите ти
прибирам си ги
за после
спуска се кръв
все едно
не падат тапети
а сърцето ти пада
в моите длани
бягам
и още нося
целия ти живот
следват промените
пердетата шкафовете
всичко чак до чаршафите
няма да споделим
този кървав ремонт.
вторник, 2 декември 2014 г.
ехото на балкана ми
дългата коса преливаща
в планински ручей
боровинките мащерката
и разни други
все балкански чудеса
дори да ги нося
в душата си
накрай света
в последното село
на южна америка
където небето
не е дотам синьо
колкото моето у дома
и виждам само
боси крака голи рамене
мургава кожа и самотни деца
балканска девойка ме наречи
няма да се обидя
даже напротив
ще се опитам да пазя
в себе си естествения
мирис на шарена сол.
понеделник, 1 декември 2014 г.
събота, 29 ноември 2014 г.
вторник, 25 ноември 2014 г.
събуждаш ме
костите пукат
все едно бягам
сама по черупки яйца
пак ще залезе обаче
ден и ден
правим си бръчки
сами
и после
цялата ставам
бръчка
ти обаче не тръгваш
действието продължава
все така
въртиш се и
показваш безкрайност
все около мен
наместо да си намериш
нещо красиво
и гладко като
черупка яйце
по което после да бягам
сама.
понеделник, 24 ноември 2014 г.
събота, 22 ноември 2014 г.
понеделник, 17 ноември 2014 г.
сряда, 12 ноември 2014 г.
пиеса за вярността
I. щом дори вълците единаци
са отживелица вече
аз и ти
не е далеч от
вечността.
II. дори стадото вълци
се разделя по пълнолуние
всеки изневерява
но винаги
на различен хълм.
III. пристигане и заминаване
изпращаме и този
лунен кораб.
IV. върни се
забрави за пълнолунието
винаги съм искала
да приличам поне малко
на изгрева
твоя
I. щом дори вълците единаци
са отживелица вече
аз и ти
не е далеч от
вечността.
II. дори стадото вълци
се разделя по пълнолуние
всеки изневерява
но винаги
на различен хълм.
III. пристигане и заминаване
изпращаме и този
лунен кораб.
IV. върни се
забрави за пълнолунието
винаги съм искала
да приличам поне малко
на изгрева
твоя
събота, 1 ноември 2014 г.
четвъртък, 30 октомври 2014 г.
сряда, 29 октомври 2014 г.
вторник, 28 октомври 2014 г.
петък, 24 октомври 2014 г.
четвъртък, 23 октомври 2014 г.
вторник, 21 октомври 2014 г.
понеделник, 20 октомври 2014 г.
неделя, 19 октомври 2014 г.
петък, 17 октомври 2014 г.
понеделник, 13 октомври 2014 г.
сряда, 1 октомври 2014 г.
четвъртък, 25 септември 2014 г.
сряда, 24 септември 2014 г.
понеделник, 15 септември 2014 г.
четвъртък, 4 септември 2014 г.
петък, 29 август 2014 г.
понеделник, 25 август 2014 г.
събота, 16 август 2014 г.
петък, 1 август 2014 г.
вторник, 29 юли 2014 г.
неделя, 6 юли 2014 г.
вторник, 24 юни 2014 г.
вторник, 10 юни 2014 г.
вторник, 3 юни 2014 г.
понеделник, 26 май 2014 г.
неделя, 25 май 2014 г.
четвъртък, 22 май 2014 г.
понеделник, 19 май 2014 г.
понеделник, 5 май 2014 г.
неделя, 4 май 2014 г.
вторник, 29 април 2014 г.
събота, 26 април 2014 г.
сряда, 23 април 2014 г.
понеделник, 21 април 2014 г.
четвъртък, 17 април 2014 г.
България, ти си моята майка - също като онази, която всяка сутрин ме буди - в критическа. Ти си моя майка, а ние, децата, не сме в позиция да избираме своите родители. Обичам те, нали сме семейство, но главата ми не го побира - как така ти не отвръщаш на моята безусловна обич? - никога, никога... и мен ме боли, майко, да знаеш, много ме боли...да малка съм, но дори да бях по-голяма, пак нямаше да разбирам как така веднъж не се размекна пред моя поглед още детски, пред тези пухкави румени бузи и очи изпълнени с надежда. Но няма нищо вечно, мисля че го знаеш вече. И ще дойдe ден, в който дори тази така нестихваща засега надежда ще си отиде. И тогава какво ще се случи - дори аз, най-малкото ти и мило дете ще изчезна, ще избягам. Обещавам, че няма да ти досаждам повече със своите безброй въпроси за света, няма да ме виждаш да играя на улицата с другите ти деца, които вече също ги няма. Ще изчезна от хоризонта ти и повече няма да се върна. Защото ти ясно ми показа, че не ме обичаш. И аз трябва да се примиря, въпреки болката, майко. Аз искам да се примиря, но имаш ли идея колко е трудно? - да изчезнеш, да се изпариш...
Все си мисля, че ще ти мине и че утре ще ми се усмихнеш и поне веднъж ще ме събудиш с грижовна майчинска целувка. Но не - вече 16 години живея под един покрив само с надеждата, а за едно дете като мен, това не е достатъчно. Колкото и да те обичам, не мога да те чакам повече. Защото всичко има граници, както и ти самата. И явно няма да се срещнем никога нито между моите, нито нейде между твоите такива.
И няма да се срещнем никога. Защото всеки момент затварят гейта на Терминал 1. Защото трябва да се примиря и да замина. И мен ме е страх да погледна назад за последно сбогом. Страх ме е да не направя поредния компромис спрямо себе си. 'Недей, не бива!' си казвам със затаен дъх, защото иначе е връщам в самото начало на старата надрана грамофонна плоча. И няма да се срещнем никога.
Защото България, някога някъде така се казваше майка ми. Майката, с която никога не можахме да се срещнем. Да си кажем нито 'здравей', нито 'довиждане', камо ли 'обичам те'. Не, аз съществувах от другата страна на онова стъкло, през което се правеше, че не ме вижда.
Все си мисля, че ще ти мине и че утре ще ми се усмихнеш и поне веднъж ще ме събудиш с грижовна майчинска целувка. Но не - вече 16 години живея под един покрив само с надеждата, а за едно дете като мен, това не е достатъчно. Колкото и да те обичам, не мога да те чакам повече. Защото всичко има граници, както и ти самата. И явно няма да се срещнем никога нито между моите, нито нейде между твоите такива.
И няма да се срещнем никога. Защото всеки момент затварят гейта на Терминал 1. Защото трябва да се примиря и да замина. И мен ме е страх да погледна назад за последно сбогом. Страх ме е да не направя поредния компромис спрямо себе си. 'Недей, не бива!' си казвам със затаен дъх, защото иначе е връщам в самото начало на старата надрана грамофонна плоча. И няма да се срещнем никога.
Защото България, някога някъде така се казваше майка ми. Майката, с която никога не можахме да се срещнем. Да си кажем нито 'здравей', нито 'довиждане', камо ли 'обичам те'. Не, аз съществувах от другата страна на онова стъкло, през което се правеше, че не ме вижда.
събота, 12 април 2014 г.
неделя, 6 април 2014 г.
събота, 5 април 2014 г.
вторник, 1 април 2014 г.
Метафизични пейзажи.
хоризонта от мечти
отдалечава се
тъмния прозорец
замъглява се
а ние
ние се загубихме
из всички тези
пейзажи душевн
мои и твои
понякога наши
светли и тъмни
лилави мъгливи
ще се намерим
пак заедно
някога
аз вярвам
зад хълма на бъдещето.
~damyanah, November '13
отдалечава се
тъмния прозорец
замъглява се
а ние
ние се загубихме
из всички тези
пейзажи душевн
мои и твои
понякога наши
светли и тъмни
лилави мъгливи
ще се намерим
пак заедно
някога
аз вярвам
зад хълма на бъдещето.
~damyanah, November '13
петък, 28 март 2014 г.
когато някога
някъде далеч
бях цялата жълта
се превърнах
в оранж
защото бях влюбена
в душата ти алена
после и аз
станах червена
и бурна
като залез
още зимен
но топъл
и още по-истински
малко по-късно
ти си замина
и аз срещннах
нещо ново
красиво
и синьо
и тогава заплувах
в лилава мъгла.
и всичкото
това време
е широка дъга
оцветена само
от размити
цветни петна.
~damyanah, от онзи последен Март
някъде далеч
бях цялата жълта
се превърнах
в оранж
защото бях влюбена
в душата ти алена
после и аз
станах червена
и бурна
като залез
още зимен
но топъл
и още по-истински
малко по-късно
ти си замина
и аз срещннах
нещо ново
красиво
и синьо
и тогава заплувах
в лилава мъгла.
и всичкото
това време
е широка дъга
оцветена само
от размити
цветни петна.
~damyanah, от онзи последен Март
четвъртък, 27 март 2014 г.
стопли ми краката
сгрей ми душата
бъди моето Слънце
в лицето
на слънчоглед
в бурен цъфтеж
още през юни
когато морето
е кротко
и тихо
и маковете
са точно толкова
нежни
и още по-алени
също като
мен
през онова лято
само наше
топло
и пълно
със висящите спомени
също като
рибоци в небето.
и един
цъфнал слънчоглед
е достатъчен
за да направи
цяло поле.
~damyanah, 2014
сгрей ми душата
бъди моето Слънце
в лицето
на слънчоглед
в бурен цъфтеж
още през юни
когато морето
е кротко
и тихо
и маковете
са точно толкова
нежни
и още по-алени
също като
мен
през онова лято
само наше
топло
и пълно
със висящите спомени
също като
рибоци в небето.
и един
цъфнал слънчоглед
е достатъчен
за да направи
цяло поле.
~damyanah, 2014
сряда, 19 март 2014 г.
Що е то любов?
Любов е,
когато се събуждаш с целувка.
Любов е,
когато си загръщан
през нощта.
Любов е,
дори когато
ухаеш на круши,
защото така мирише лятото,
ах, лятото.
Любов е,
когато успяваш
да видиш дъгата,
дори през мъглата
в нощта.
Любов е,
когато усетиш
първия юлски слънчев лъч
по нослето,
там, до плисъка на морето,
в прегръдка.
Любов е,
когато си крехък
като юнския мак,
само защото обичаш.
Любов е,
когато погледнеш
в очите му
и виждаш само любов.
~ damyanah, 2013
понеделник, 17 март 2014 г.
за чудесата
'Ще си напълня шепичките
Със звезди
и ще ти ги хвърля
във лицето,
за да бъдеш
задушен от чудо.'
~damyanah, 2014
Със звезди
и ще ти ги хвърля
във лицето,
за да бъдеш
задушен от чудо.'
~damyanah, 2014
неделя, 16 март 2014 г.
все така
аз искам да те помня
все така -
обърнал гръб на мен
мечтаещ зад стъклото
на прозореца
вечно със цигара на уста
и може би
съм твоята единствена цигара
на която няма
да се насладиш
до край.
~damyanah, 2014
събота, 8 март 2014 г.
mood of today.
'изяде ми малките радости,
издиша ми всичкия въздух,
открадна ми всичко
дето го нямах,
взе ме накрая и мен.'
~damyanah
издиша ми всичкия въздух,
открадна ми всичко
дето го нямах,
взе ме накрая и мен.'
~damyanah
четвъртък, 6 март 2014 г.
кръговрат
'обичай, за да бъдеш обичан,
не мрази, за да не бъдеш мразен,
не лъжи, за да не бъдеш лъган,
създавай, за да бъдеш създаден,
споделяй, за да бъдеш споделен,
подкрепяй, за да бъдеш подкрепян.'
***
не мрази, за да не бъдеш мразен,
не лъжи, за да не бъдеш лъган,
създавай, за да бъдеш създаден,
споделяй, за да бъдеш споделен,
подкрепяй, за да бъдеш подкрепян.'
***
неделя, 2 март 2014 г.
петък, 28 февруари 2014 г.
~мигът
'само не ми пречи
да гледам небето,
да броя звездите;
не режи крилата ми
със своите така
остри слова,
позволи ми
поне мъничко да помечтая,
поне за миг,
защото пък
мига е вечност,
разтваряща се
в настоящето,
също като
дъждовната капка
в мойта душа.'
~damyanah,
да гледам небето,
да броя звездите;
не режи крилата ми
със своите така
остри слова,
позволи ми
поне мъничко да помечтая,
поне за миг,
защото пък
мига е вечност,
разтваряща се
в настоящето,
също като
дъждовната капка
в мойта душа.'
~damyanah,
котарашки!
'от краката за главата' - историята на котето ми отзад напред
'лудата котка с увисналите мустаци'
'гушни котката там
и земи малко лек сън'
'среднощна среща -
котката и лампата,
лампата и котката'
'
'мислим, че котето ни е индианец -
кръстихме го Малка Лапичка'
сряда, 26 февруари 2014 г.
*цветовете на дъгата*
'изпратих ти дъжд,
по гълъбче,
та отвори си прозореца;
за да не си личат
сълзите ти;
за да се отмие
тъгата по отминалото щастие
скорошно;
за да видиш
кой си те обича,
кой ще те приюти
под чадъра си
шарен, на точки,
в дъжда, ранен есенен,
изпратен от мен,
изпълнен със лятна носталгия
и с моята обич.'
~damyanah
December, 2013
по гълъбче,
та отвори си прозореца;
за да не си личат
сълзите ти;
за да се отмие
тъгата по отминалото щастие
скорошно;
за да видиш
кой си те обича,
кой ще те приюти
под чадъра си
шарен, на точки,
в дъжда, ранен есенен,
изпратен от мен,
изпълнен със лятна носталгия
и с моята обич.'
~damyanah
December, 2013
петък, 21 февруари 2014 г.
четвъртък, 20 февруари 2014 г.
с обич от обич
обичам.
обичам да обичам.
обичам да рисувам.
обичам и да пиша.
обичам да се усмихвам.
обичам да гледам, когато не виждам.
обичам да виждам, когато не гледам.
обичам да ми мирише на круши, на лято.
обичам шума на вълните.
обичам да слушам.
обичам да се любувам.
обичам да танцувам.
обичам да пърхам като пеперуда.
обичам да се смея.
обичам да снимам.
обичам да изкачвам планини.
обичам и да покорявам върхове.
обичам обаче и да плувам.
обичам също и да летя.
обичам мен.
обичам и теб.
обичам нас.
обичам и вас.
но най-вече
обичам да обичам.
просто обичам.
сряда, 19 февруари 2014 г.
*литъл миракълс*
нещата, които представих на последната изложба на нашето ателие
цял воден цикъл:
'синята Луна'
'лято в есента'
'нощта се свърши'
'там, където свършвам аз и ти започваш'
цял воден цикъл:
'синята Луна'
'лято в есента'
'нощта се свърши'
'там, където свършвам аз и ти започваш'
жълтата стая
Празна жълта стая. И аз сама. Сама със всичко що е мое. Сама със тишината. Но далеч не е достатъчно това, за нищо и за всичко. Непознати и познати лица мога да видя, но само когато поискат и те. Редките разговори ги поватяш безброй пъти в главата си и всеки път изниква нещо ново. Непрестанно чакане, защото няма къде да избягаш. Трябва да стоиш и да чакаш, и да чакаш, за следващата доза...не-истина.
Можеш само да случаш, но нямаш право на глас. Проклятие. А големият орех и решетките на прозореца не помагат да се добера до природата, до себе си. До тук беше.
Обръщам се и поглеждам жълтата стена, също като тази на моята стая някога. На онова място лишено от топлина, споделеност и обич. Моят дом. А дали не е небето моят дом, тъй необятно, крепко и вечно променящо се? Но избора не е мой, а явно предопределен.
И стана късно. Поредния залез. Раиран, нали се сещате - от решетки.
Можеш само да случаш, но нямаш право на глас. Проклятие. А големият орех и решетките на прозореца не помагат да се добера до природата, до себе си. До тук беше.
Обръщам се и поглеждам жълтата стена, също като тази на моята стая някога. На онова място лишено от топлина, споделеност и обич. Моят дом. А дали не е небето моят дом, тъй необятно, крепко и вечно променящо се? Но избора не е мой, а явно предопределен.
И стана късно. Поредния залез. Раиран, нали се сещате - от решетки.
неделя, 16 февруари 2014 г.
сряда, 12 февруари 2014 г.
Само малко тъмнина.
многото ъпсурди на ежедневието.
безмислието.
безсилието.
онова нежелание.
и малко продуктивност.
и много буламач.
простото незнание.
'а не са ли спомените
също като нощната луна?
водещи се в кръг
и вечно не-изчезващи,
само криещи се в сянката
през повечето време
и все така висящи
в нашия космос,
сив или напръскан с точки.'
~damyanah, 2014
безмислието.
безсилието.
онова нежелание.
и малко продуктивност.
и много буламач.
простото незнание.
'а не са ли спомените
също като нощната луна?
водещи се в кръг
и вечно не-изчезващи,
само криещи се в сянката
през повечето време
и все така висящи
в нашия космос,
сив или напръскан с точки.'
~damyanah, 2014
четвъртък, 6 февруари 2014 г.
краят всъщност е начало, както и началото е край.
a може би
аз съм краят.
но не този,
след който идва
черна дупка,
а онзи,
след който
можеш да започнеш
само ти.
~damyanah
аз съм краят.
но не този,
след който идва
черна дупка,
а онзи,
след който
можеш да започнеш
само ти.
~damyanah
Представяне
Днешното ми представяне няма да има нищо общо с това, което бих направила вчера или утре. Всеки ден се вълнувам от нещо съвсем ново или преоткривам нещо отдавна забравено. Защото живота е едно пътуване. Не са определени цели, към които се стремя и ще си седна на дупето, когато постигна. Живота това съм. Аз съм посоката. На вятъра, на птицата, на сърцето и на себе си. Аз съм всичко и всичко зависи от мен. Безкраен кръговрат.
Мога да направя всичко, но за да го направя се изисква толкова малко - да помисля за секунда какво ще ми е необходимо и да започна да действам. Но и само аз самата можа да спра себе си и никой друг не може. Просто трябва да вярвам, най-вече на себе си. Дори и в началото да не е така, ако продължиш да си го внушаваш, в един момент ще се слее с реалността. Също както смехотерапевтите обясняват, че съзнанието ни всъщност не различава фалшивата от истинската усмивка, а просто като усмивка.
Мога с дни да обяснявам убежденията си за света, живота и космоса, но за това постепенно.:)
И нека все пак разкажа нещо наистина за себе си, за да добиете поне мъничка представа що за чудато-шашаво-шарено-диво чудовищенце съм си аз.
Таа, казвам се Дамяна. Артистичният ми псевдоним е 'damyanah'. Засега се подвизавам в България, но в скоро време вероятно вятърът ще ме отвее нейде настрани. Рисувам. Пиша поезия. Снимам. Уча се. Танцувам. Забавлявам се. Обичам. Не мразя. Радвам се. Мечтая. Виждам, но не гледам. Гледам, но не виждам. Вярвам. Пътувам. Експериментирам. Не се страхувам. Мисля.
Като цяло съм волна птица, занимавам се с всякакъв вид изкуство. Опитвам се да се абстрахирам от всякакви страхове и предразсъдъци и да пробвам, колкото се може повече нови неща, докато най-накрая намеря себе си някъде там.
И накрая да ви споделя един от моите девизи, който всъщност дори не е мой, а на ориентировачите, и все пак: "няма как да се намериш, ако първо не си се загубил"
Мога да направя всичко, но за да го направя се изисква толкова малко - да помисля за секунда какво ще ми е необходимо и да започна да действам. Но и само аз самата можа да спра себе си и никой друг не може. Просто трябва да вярвам, най-вече на себе си. Дори и в началото да не е така, ако продължиш да си го внушаваш, в един момент ще се слее с реалността. Също както смехотерапевтите обясняват, че съзнанието ни всъщност не различава фалшивата от истинската усмивка, а просто като усмивка.
Мога с дни да обяснявам убежденията си за света, живота и космоса, но за това постепенно.:)
И нека все пак разкажа нещо наистина за себе си, за да добиете поне мъничка представа що за чудато-шашаво-шарено-диво чудовищенце съм си аз.
Таа, казвам се Дамяна. Артистичният ми псевдоним е 'damyanah'. Засега се подвизавам в България, но в скоро време вероятно вятърът ще ме отвее нейде настрани. Рисувам. Пиша поезия. Снимам. Уча се. Танцувам. Забавлявам се. Обичам. Не мразя. Радвам се. Мечтая. Виждам, но не гледам. Гледам, но не виждам. Вярвам. Пътувам. Експериментирам. Не се страхувам. Мисля.
Като цяло съм волна птица, занимавам се с всякакъв вид изкуство. Опитвам се да се абстрахирам от всякакви страхове и предразсъдъци и да пробвам, колкото се може повече нови неща, докато най-накрая намеря себе си някъде там.
И накрая да ви споделя един от моите девизи, който всъщност дори не е мой, а на ориентировачите, и все пак: "няма как да се намериш, ако първо не си се загубил"
Абонамент за:
Публикации (Atom)