често, когато те има
играем на двора
и просто са излишни всички
котки пръчки или
измислени светове

пълня шепичките ти
със пръст
и после сама
се засаждам някъде между
безименния и средния
на ръцете ти

вероятно след време
сам ще ме разсадиш
между нечии
чужди ръце

/естествено под предтекста
че така е по-добре
само и единствено
за мен/

истината е, че теб
просто те е страх

ада рядко е спокойна

почти цяла седмица

тя беше празник

днес е тиха

сигурно е бедствие

за някой малък

човек

в по-добрите дни

има само три кръга

на ада

през другото време

тя е просто незиброима жена

тогава носи шапка на главата си

и прекалено тъмно червило

често забравя, че

някога е имало, има и ще има

по-добри дни

и времето й минава

в търсене на нови начини

да преброи

своите кръгове

докато той спи

в далечни галактики
в чужди легла
или в съседната стая

той е толкова далечен

може би е защото си тръгна преди седмица
или защото все още го има

и го чувам
повече от измислени субтитри на
поредния ням филм
повече от тревогите си и
косата растяща навътре
право към липсата му

в по-добрите дни
дори успява да я запълни
наполовина

днес обаче е вторник

четвъртъците май не са толкова зле

и даже не свършват
прекалено бързо

оставяме домашните любимци
или кактусите да се гушкат
нека ги боли
гледаме европейско кино
с много порно и естествено
много арт
белим мушмули и мандарини
под юргана
и кухнята ни се струва твърде далеч
за да извадим виното на дядо
изпод мивката

харесва ни да си мислим, че
всичко е с краката нагоре
че няма никой друг
и сме се срещнали на прожекция
на 'последно танго в париж'
дори сме изчакали преди да се награбим
но ти пак свършваш
прекалено бързо
малко преди
'закуска в тифани'

и някакси се разминаваме
между тези две свършвания
този четвъртък

сигурно трябва първо да имам
домашен любимец или поне кактус
да започна да ходя на кино
изобщо и особено четвъртъците
ти да ме познаеш още в гръб
защото ще знаеш, че само аз нося
широки шапки и червени палта
и само с поглед
и естествено крещейки:
'от кога те чакам, (Дамяна)'

неделя вечер
далечен джаз между бели стени
стоим си в леглото и
всеки диша своята книга
един до друг
и толкова отделно
че никой не усеща вече ток
когато лактите ни се докосват
по средата

понякога не съм просто една дамяна

понякога не съм просто един цял харем

понякога не съм даже един букет от рози

или един кактус

с голямо жълто хищно цвете най-отгоре

кюфтета по краищата на бодлите

и отрова ракия, която потича

докато ме разсъбличаш и изяждаш кюфтетата

и още не си стигнал до бодлите ми

/не за друго, така ми е по-лесно

да те изям 

по грозния начин просто защото съм

едно недотам голямо

хищно цвете

понякога съм вечер

достатъчна и уютна в мълчанието си

в която ти стоиш кротко

набързо изпиваш една чаша вино

четеш поезия отзад-напред

лягаш си

затваряш очи

и си мислиш

добре, че днес станах от леглото 

направих деня си прекрасен

и ми се случи

такава хубава вечер

и да е по-хубава от другите

и да е най-хубава

харесва ми да си мисля
че не си ме видял как допивам ти чая сутрин
че котката се сърди когато не играя с нея
че през зимата няма да ми е толкова студено
че следващия път когато падна няма да ме заболи
че някой ден ще си само на 2 ябълки разстояние
и че това ще е най-доброто място на което мога да бъда

харесва ми да си мисля
че още съм тук дори когато никаква ме няма
и съм позволила на някой
не дотам внимателно
да ми открадне всичките вътрешности
една по една
всички

харесва ми да си мисля
че и ти ще си тук
и ще ми пазиш място сутрин в автобуса
за да поспя още мъничко

дори когато мен ме няма

но понякога просто си мисля
какво ще стане ако утре
слънцето така и не изгрее
котката не ми се разсърди когато не играя с нея
и нямам чии чай да допивам рано сутрин

най-вероятно
няма да ме има вече