'той пак се прибра късно. размениха по няколко уморени и натежали от премълчани думи погледи. и тази вечер си обърнаха гръб. сутринта го нямаше, пак беше за риба. тя се чудеше все по-малко защо рибите кълват най-много точно в 6 сутринта всяка неделя и все повече защо на него никога не му хрумва да й откъсне поне едно цвете, само за нея, все пак по няколко часа клечи между разни нацъфтели треви около реката. а нея никога няма да седне да я чака така. 'може би няма да е съвсем неприятно да съм риба в следващия жиивот'. въздъхна сама на себе си.

- какъв прекрасен ден - тя все пак направи опит да се усмхне, но изказано така в празната стая звучи още по-неубедително и се изплъзва по-бързо и от самата мисъл за доброто утро

направи кафе като за двама, сипа второто в любимата му чаша и зачака. даже се сети да изчисти пепелника му и да остави поне един кибрит до него. може днес да си дойде навреме. и с цветя.'

първо ме научи да ходя по въздух
и после вече да спра да забелязвам пропукването на близостите
или срутванията на грижливо построените от мен наши основи
или липсата ти на старание
или дори когато сама правя магии

да ме държиш достатъчно заета в мислите си
за това, че те има
да спра да се оглеждам и изобщо да не разбера
когато не само краката, а всичко
всичко
до над косата
е пропаднало в някоя улична шахта
която удобно заобикаляш всеки ден на път за работа
на отиване и обратно
и не се сещаш
о, не, дори не ти хрумва
да ме извадиш
за косата
обратно
само за да си с мен
дори и да ме скубеш и да боли
дори и вече позастояла и останала без въздух
по който тепърва отново да ме учиш да вървя

втория път едва ли изобщо ще направиш
някакви първи крачки заедно с мен
и аз пак няма да забележа
ще ме държиш достатъчно заета
да те гледам как се приближаваш
наобратно от мен
и се отдалечаваш
обратно към друга

понеделник това е носталгия
и старите ми навици ще се окажат много по-устойчиви
на срутвания  от нас

понякога вървенето по въздух сам е по-леко

харесва ми да си мисля
че не си ме видял как допивам чая ти сутрин
че котката се сърди, когато не играя с нея
че през зимата няма да ми е толкова студено
че следващия път, когато падна няма да ме заболи
че някой ден ще си само на 2 ябълки разстояние
(и че това ще е най-доброто място на което мога да бъда)