грешката е вярна

всеки път
когато от себе си
направя нечии крила

опустошение е винаги
продължението на
тези ви полети

събирам утайката
от мекото на душата
в стъклен буркан

когато съм спомен
това ще бъде
другият остатък от мен

събуждаш ме

костите пукат

все едно бягам

сама по черупки яйца

пак ще залезе обаче

ден и ден

правим си бръчки

сами

и после

цялата ставам

бръчка

ти обаче не тръгваш

действието продължава

все така

въртиш се и

показваш безкрайност 

все около мен

наместо да си намериш

нещо красиво

и гладко като

черупка яйце

по което после да бягам

сама.

някой реди
реди и подрежда
топлата кухня
в мойта душа

лъжиците подправките
и шарените чаши
изгубих им следите
потънали във прах

повече никога
няма да готвя

мръсно ми е
на душата

не ме подреждай
никога вече

искам да остана
цяла.

колко бързо може
да изчезне обичта

първо се смалява
изпарява се после
и накрая нищо
разтваря се в небитието

кого се опитва
да надбяга обичта
обаче

когато се върнеш

малко по малко
ще събера изтока
с всичките шарени фусти
поверия думи легенди
потънали в паяжини
симетричните ритми
и смешните баби
като врабци накацали
по селските пейки

в очите ти
нека прелее
елгантно по балкански
в родопска чергичка

после ще си я постелим
вече ще имаме дом.

всяка сутрин
вземаме сляпо решение
още преди да отворим очи

дали да се родим или
казано накратко
да умрем

помня го така
не сме като птици

примемаме само любовта
която си мислим
че заслужаваме.

избери си
ляво или дясно
краят ли искаш да си
или началото

краят като начало
самсара някъде на изток

направи компромис
направи земята обетована

между слънце и луна
в сърцевината на живота на дървото
в раждането
между нас си

там си има всичко

отдавна изстиналите престарели вече пакетчета чай мудно ме гледат на прага на последния си дъх

побиват ме тръпки не е от студа

сухите рози ми нашепнаха истината

всички сме тръгнали от едно място на едно място и всички ще отидем.

пиеса за вярността

I.  щом дори вълците единаци
    са отживелица вече

    аз и ти
    не е далеч от
    вечността.

II. дори стадото вълци
     се разделя по пълнолуние

    всеки изневерява
    но винаги
    на различен хълм.

III. пристигане и заминаване
 
      изпращаме и този
      лунен кораб.

IV. върни се
      забрави за пълнолунието
   
     винаги съм искала
     да приличам поне малко
     на изгрева
     твоя

нарисувай с пръсти
ято лястовици
в полет
по голия ми гръб

ще те подкупя
простичко с целувка
твърде е късно
вече си направил
палачинки

още не зная
що е клише
научи ме

накрая
ще изтупам трошиците
на малкото балконче

нека дам
поне една причина
на лястовиците
да не ни изоставят