обява във вестник

красива чаровна и висока
точно метър шейсет и две
опустошила е вече трима
прави се, че те обича
година-две-в най-лошия случай три
купувате мивки сменяте плочки
боядисвате детски стаи
и прибирате улични котки
една сутрин се връщаш от риболов
и нея я няма
оставила е котката
оставила си е и дрехите обеците и книгите
друг е на ред да я обзавежа

след три дни е с нов
сменила е само прическата
купила си същите дрехи
и те гледа все така по котешки
но вече от чужд скут
на съседната маса

преди два дни си тръгна

утре по-добре си останете вкъщи

няма те вече 9 сутрини

ако бяхме в париж
за това време вече щях да съм написала
достатъчно неща поне за една
цяла стихосбирка

моето търново
рядко е достатъчно поетично
точно в такива случаи
и от тогава насам
никак не съм многословна

няма ме вече 9 сутрини

на едно /още/ неродено чудо.

'първата любов
първа ли е

о, маргьорит
дали ще е любов от пръв поглед
/и при това взаимна/
дали ще имаш моите пухкави бузи
странното чувство за хумор
дългите мигли
/и тук някъде се изчерпва чара ми
друго не искам да имаш от мен/

почти съм сигурна, че
когато се срещнем
страховете ми ще се умножат
не, много повече, те ще се размножат
като зайците в края на април
и няма да е толкова лесно да ги убиеш

в началото ще те докосвам неуверено и почти с нежелание
а после ти обещавам, че няма да пусна
крехката ти ръка поне докато не стане
по-голяма от моята

тогава ти ще си на ред
да ме държиш
било то за да не падна
или докато чакаме поредните резултати
в някоя негостоприемна болница

о, маргьорит
надявам се баща ти да прилича на теб
по това ще го позная


през ден купувам нова боя
не знам какъв цвят харесваш
днес взех зелена и тази нощ имам да боядисвам
после ще нарисувам дървета
и ще се надявам да заобичаш гората
поне наполовина колкото мен

о, маргьорит

някога ще те имам ли'