ще те събудя
преди зората
да изпратим луната
да посрещнем изгрева
ще кажеш, знам

ще те вдишам
ти ще ме разсъблечеш
само пред изгрева
и ще отплуваме

шепота ни зове
има по-големи красоти
дори от мен
на изток от рая.

по жицата

скъсах кабела
пак си тръгнах

отплувах навътре
към изгрева

от другата страна
на телефона
изгубен
някъде по жицата
ти

величината
за дължината на кабела
винаги ще си остане
самотата.

~damyanah

русалките на самотния рибар

отиди сутрин рано
преди изгрева
чуй кикота
звънливия смях

това са русалките
почти сирени

щом възкръсне
е окъпан
в подигравки
изгрева
последната непорочна девица.

 ~ damyanah

калейдоскоп си ми
обичам те
когато виждам през теб
или пък заедно
облаците като
лебед котка слънце
когато си опитомим
дракон
пак от облак

калейдоскоп си ми
оцветяваме се
в цветове на обичта

сутрин ме посрещаш
в полето си от глухарчета
още потънало
в нощна мъгла
докато ме усмихнеш
веднъж-дваж-безброй
те изпращам
към залеза
с преминалите слънчогледи
свободни още по нивята
на септември

прошепваш
да, твоята съм
нощна пеперуда

август липсвам ти липсваш ми липсваме си твърде е рано август още дреме в нозете ми тези до твоите нека не бързаме поне до септември дочакай поне първия отлив на есенното море.

аз съм аз
ти си ти
ние сме
нека бъдем

разлисти ме
люби ме
бъди сега

винаги съм искала
да приличам
поне малко
на изгрева.

~damyanah