края
на януари
(вреден
навик или ритуал)
ако
бях мазохист, сигурно щеше да ми се
струва като малко кътче рай
ама
не съм.
януари
май е вторника на годината - до скоро ти
се е струвало, че наскоро отминалия
декември е нещо ужасно и всичко е в
повече и нищо не е достатъчно (също като
в понеделниците)
да,
ама не -
на
нова година се напиваш брутално в
компанията на съмнителни индивиди
мислиш,
че си щастлив
че
новата година ще бъде благосклонна към
теб
всичко
ще се нареди
зимата
ще мине ей така
няма
да ти е празно
ти
самия няма да си празен
и
какво
на
първи-втори-четвърти януари вече си
поизтрезнял малко от малко
и се
оказва че нищо
наистина
нищо
не
се е променило
всичко
е даже доста по-ужасно от преди и ти се
струва, че никога няма да свърши (също
като във вторниците)
в
най-добрия случай ти идва гениалната
идея, че всичко идва отвътре-навън
/в
което аз все още вярвам/
и
ето така ентусиезирано си казваш: 'да,
сега ще променя всичко. и всичко рязко
ще стане прекрасно чудесно идеално.
животът ми ще се нареди. '
да,
но е януари
обстоятелствата
никак не са благоприятни за случването
на каквото и да е хубаво нещо
хората
са меко казано неприятни
и
май всичко и всички се надяваме
само и единствено на някой внезапен
вулкан/ терористичен акт/
зомби апокалипсис
който
да избави всички ни от тази безкрайна
агония на име 'януари'
края
на януари е
останах
без глас от изоставяния
чужди
такива
мои
такива
навън
снега послушно се топи - май и той е на
път да ме изостави
а
дори не го бях пожелала в живота си
първоначално -
и
все пак май точно ония хора, неща и
бедствия, които, нагло и без изобщо да
са били поканени някога, се намъкват в
уютните ъгълчета на ежедневието ни
(често незабелзано), но после - все така
безпардонно и в най-неуместното време
- стават и си тръгват. без предупреждение.
без признаци на каквото и да е предишно
сътресение. оставят едни от
най-незаличимите белези и местата
им изстиват най-бързо, а по някое време
дори започва да ти подвява студ от същата
тази дупка - също като от прозорец със
счупена соц дограма, когато е минус
двайсе навън.
края
на януари е
и
всички ние играем това безумие вече
месец (в най-добрия случай)
надявам
се само някога някъде (възможно най-скоро)
да срещна някое топло време, да ми се
усмихне, да ме хване за ръка, за да мога
по-спокойно да прескоча последните
останали преспи/ локви/ утайки на чужди
омрази на този януари и така постепенно
да ме излекува от целия този студ.
