май дори
на злата зима
не и е стигнала
топлината на есента
скрила е
под снега си тежък
шепа мушмули круши
и няколко ябълки даже
баба ми
с повече укор в очите
я гледа и мъмри
можело поне
в буркани да тури
тоз пъстър зарзават.
струва ми се безкрай
от как все се лутам
по непознати
улички коридори пътечки
защо те обичам
не вярвах
че има нужда
дори да се питам
и ето го
простичко
обичам те
защото не знаеш
какъв е цвета
на нощното зимно небе
какъв е цвета
на магията.
оправдай суетата
в този луд луд свят
желая
да имам усещане
за докосване
само с погледи
в неосветени паяжини
преди плети бродирай
пусни си бримка
не се примирявай
със съвършенството.
събуди се
позволи на душата
да разцъфти
на сърцето
да види красивото
допусни до ушите си
малкото останали
късчета мъдрост
приеми себе си
единението с природата
събуди се
вдишай въздуха
изпълни дробовете си
с вдъхновение
предай енергията
събуди и другия.
къде си
а уж няма мъгла
въпреки есента
не ставай част
от хоризонта
къде съм
поле от страх
изгубих се.
не ме мери
разтварям те
вътре във мен
летя
плувам из облаците
и отвъд
цъфтя дори през зимата
величина съм
най-неизмеримата.
бъди до мен
чети ме нощем
прави ми чай
на сутринта
звездите са тавана
позволи ми
аз да съм
дома ти
меката тишина
топлата тъмнина
водиш ме
към безсмъртието.
времевата разлика
не е изключение
октомври
пускам те
иди си
погали ме
с топли цветове
хвани хвърчилото ми
не ме задържай
върни се пак
но чак в другия
живот.
твоята форма
тъкмо приляга към моята
твоето синьо
в очите
идва на гости
при кафевите мои
среща
в меката среда
между нас
е само днес
няма пропаст
само симбиоза.
между вчера и утре
има цяла вселена
аз и ти
малко ли е
времеви континиум
и всичко свършва
the day after tomorrow
хоризонта
където срещат се
водата небето земята
там
срещаме се
аз и равновесието
все едно никога
не е имало
нещо като тайфун
и никога вече
няма да има.
пусни балона ми
изяж мечтите ми
води ме
ти си ми светулка
тази вечер
палиш свещи
пак си светулка обаче
правиш светлинки
дори когато
не сме дотам
удавени в тъма.
на пръсти идваш
затаил си дъх
декември
като шепот
пращаш ми снега
вплети пръсти в моите
длан към длан
нека ти отстъпя
студенината си
някак по ти приляга
само на теб.
DamYanah
