гъделичкаш ме разстоянието ни дели различни сме зимата и аз бяла блага и добра тя ме чака още вън отвъд съм аз никога бяла.

врасла в дървото от пушек открадни младостта ми зимата наближава нека те топли завий се с крехката ми душа направи си корени от косите ми нека бъдем дърво живот в живот

-DamYanah

'ще пием чай докато се давим в мъглата на есента ще ме топлиш студена съм само отвън ти си знаеш зимата ще прекараме под юргана и после в снега нямаме нужда от моркови родени сме снежни човеци'

защото
обичта 
придобива един
по-различен смисъл
когато е 
на бял лист
между 
черни редове.

липсваш ми
и аз на теб
зная
когато вали
и е бурно
като мен 
понякога
обаче ти липсвам
дори повече
зная
когато е слънчево
пак като мен
през повечето
време.

тогава
нека си липсваме
под един чадър
поне заедно.
~damyanah

септември

като дом си ми
топъл си
усещам те

и караш дори морето
да се пресуши
за мен

открадна ми обаче
и приливите
и отливите

винаги
ще ме гъделичкаш
имаш вятър
само малко сив

~damyanah