случва се да ми липсваш

когато вали
и от чист мазохизъм
сама си пускам
онова парче на което се случи
да танцуваме за последно
/естествено между онези минути
никак не ни се струваше
че има нещо като 'the day after tomorrow'/

когато се случва 'нищо'
и със всяко примигване
се връщам поне крачка към теб
/за щастие когато почти имаше 'ние'
'нищото' ни се случваше често
главно поради болната от
бързо прогресиращ рак икономика
на страната ни/
но това няма значение
това бяха онези откраднати часове
по нажежените сенки в парка
и между нас имаше само
празни приказки празни бутилки
няколко хубави книги
осиновена за кратко улична котка
/с много паразити
иначе се губи чара на трагизма/

когато сега стъпвам предпазливо
по края на полите на лятото
и се опитвам да го забавя
само и само да не вадя
роклите си на цветя
върху които ти винаги дорисуваше пчели
/всяко цвете заслужавало
поне по една пчела да жужи покрай него/

когато правя списъци
било то с продуктите за пазар
или с трите главни причини
да не се връщам

отброявам бъдещите му рождени дни
събирам рецепти за торти полски цветя
правя планове с приятелите му
и дори него вече да го няма
празник е
преболедувам го и го празнувам
за мен той никога не е
бил от смъртните

само забравих да помисля за шанса
него още да го има
дори да е добре
далеч

някога някъде някой е казал
дайте ми лост и опорна точка
и ще повдигна света

все още не съм изчислила точно
колко рядко се случва
но днес например
в опита отново да повдигна
своя си свят
реших да бъда поне веднъж разумна
и си намерих лост

затрудних се там
от където започнах да търся
опорната си точка

не знам дали е от
лакомията на днешните хора
но се оказва че в този наш 21ви век
на човек му трябват
доста повече от една
и само една опорна точка

в края на деня
уморена от натиска на няколко
условни наклонения
се примирих че моя си свят
и днес ще остане
на нормалната за други
средна надморска височина'

днес стана месец
от как те напуснах

от сутринта носталгията ме намери
във въздуха и уж несъзнателно
почти с неизмити очи
потеглих към нашето място
/и както винаги закъснявах/

ти още ме чакаше
там

ще има сутрини
когато няма да се връщам

и ти да можеш да не ставаш
от леглото с дни
/или със ставането да направиш ремонт
на целия ни необятен
двустаен апартамент в центъра/
просто да случиш всички
онези твои тайни ритуали
които заемат всичкото ти време
когато ме няма

по-често се случва да ги вършиш
когато съм с теб
и повече ми се иска и на теб да ти се иска
да ме награбиш и да оставиш другите неща
да готвим или гледаме филм
да не ме забравяш потегляйки от паркинга
на някой голям магазин
да ми откраднеш няколко люти чушки
от балкона на сърдитата баба отсреща
/въпреки че ти ги ядеш и аз само ги рисувам/
но това не е проблем

не се притеснявай за мен
просто някъде другаде
ме обичат
повече

само сряда е
нямаш нужда от токчета

ако е за някой друг
не си струва
да ги обуваш
даже в петък или събота
всъщност дните никак не са важни
когато другият е истински

дори краката
нямат нужда от подправки

бас държа че няма

просто няма 

друга жена като мен

и даже когато играя само и единствено

себе си

успявам да кривна по някое странично коридорче

някъде точно между стиви уодър някое испанско фламенко

и втората и третата чаша вино

край на действието

набързо се връщам

все още е само сряда

няма нужда от токчета

/полянката ми няма точен адрес

студено е още съм боса

и мириша светулките/

не е вятър
закъсняло напрежение е

за първи път от няколко години
през май няма избори
и мирише на сух дъжд
мръсотия и перуники

душата на града ми се поти
но нали е само душа
пот няма
за градското население има само утайка
миризма и неловкост

и ако бъда честна нищо
наистина нищо
не се е променило
даже във въздуха
за тези няколко поредни мая
изкипели вече от глад за промяна

може би само че
тогава наистина валеше

мъжът на жена ми
е смело момче

вечер се прибира навреме
винаги носи букет
тя винаги го хвърля в боклука
и той
така и не разбра
че когато го няма
тя сама си купува цветя
и никога
няма да бъде негова

и моя няма да бъде
не за друго
просто нея я няма

и оставаме само двама
един мъж без жена
и една жена която
никога всъщност не е имала
своя жена

днес си представих
онези майски бури
които ни пресрещаха по улиците
винаги изведнъж и винаги привечер
само по боси крака 
добри думи и някое друго
споделено мълчание

днес си представих
как отново бих си тръгнала
от теб и от бурите ни

понеделник това е носталгия
днес обаче е петък
и вече никак
не ми липсваш

само се надявам
денят да не си направи лоша шега
и да превали

а още дори не е
май

седмица -
мерната единица за
брой прострени пранета
нахранени котки
снимани цветове
на дюлята в двора
и нито една
близост

ръцете на седмицата
не са достатъчно дълги
за да обгърнат
една цяла
близост

вятър - 
силата която свързваше моретата ни
когато най ни се струваше
че водите ни са твърде различно
солени