случва се да ми липсваш
когато вали
и от чист мазохизъм
сама си пускам
онова парче на което се случи
да танцуваме за последно
/естествено между онези минути
никак не ни се струваше
че има нещо като 'the day after tomorrow'/
когато се случва 'нищо'
и със всяко примигване
се връщам поне крачка към теб
/за щастие когато почти имаше 'ние'
'нищото' ни се случваше често
главно поради болната от
бързо прогресиращ рак икономика
на страната ни/
но това няма значение
това бяха онези откраднати часове
по нажежените сенки в парка
и между нас имаше само
празни приказки празни бутилки
няколко хубави книги
осиновена за кратко улична котка
/с много паразити
иначе се губи чара на трагизма/
когато сега стъпвам предпазливо
по края на полите на лятото
и се опитвам да го забавя
само и само да не вадя
роклите си на цветя
върху които ти винаги дорисуваше пчели
/всяко цвете заслужавало
поне по една пчела да жужи покрай него/
когато правя списъци
било то с продуктите за пазар
или с трите главни причини
да не се връщам
Няма коментари:
Публикуване на коментар