~мигът

'само не ми пречи
да гледам небето,
да броя звездите;
не режи крилата ми
със своите така
остри слова,
позволи ми
поне мъничко да помечтая,
поне за миг,
защото пък
мига е вечност,
разтваряща се
в настоящето,
също като
дъждовната капка
в мойта душа.'

~damyanah,

котарашки!

'от краката за главата' - историята на котето ми отзад напред

'лудата котка с увисналите мустаци'

'гушни котката там

и земи малко лек сън'

'среднощна среща - 

котката и лампата, 

лампата и котката'

'

'мислим, че котето ни е индианец -

 кръстихме го Малка Лапичка'

само ей тъй мъничко романтика
за цвят
и многото залези

през моето прозорче

~още когато се любувах на топлия студ през Януари

*цветовете на дъгата*

'изпратих ти дъжд,
по гълъбче,
та отвори си прозореца;
за да не си личат
сълзите ти;
за да се отмие
тъгата по отминалото щастие
скорошно;
за да видиш 
кой си те обича,
кой ще те приюти
под чадъра си
шарен, на точки,
в дъжда, ранен есенен,
изпратен от мен,
изпълнен със лятна носталгия
и с моята обич.'

~damyanah
December, 2013

'но аз все пак знаех,
че няма дълго
да топлиш ледената ми ръка,
а също като
някоя идея,
щя се задържиш за миг
и после ще изчезнаш,
точно когато цяла ме стоплиш.'

~damyanah, още от времето
                        когато навън
                       имаше преспи

с обич от обич

обичам.

обичам да обичам.

обичам да рисувам.

обичам и да пиша.

обичам да се усмихвам.

обичам да гледам, когато не виждам.

обичам да виждам, когато не гледам.

обичам да ми мирише на круши, на лято.

обичам шума на вълните.

обичам да слушам.

обичам да се любувам.

обичам да танцувам.

обичам да пърхам като пеперуда.

обичам да се смея.

обичам да снимам.

обичам да изкачвам планини.

обичам и да покорявам върхове.

обичам обаче и да плувам.

обичам също и да летя.

обичам мен.

обичам и теб.

обичам нас.

обичам и вас.

но най-вече

обичам да обичам.

просто обичам.

*литъл миракълс*

нещата, които представих на последната изложба на нашето ателие
цял воден цикъл:
 'синята Луна'
'лято в есента'
'нощта се свърши'
'там, където свършвам аз и ти започваш'

жълтата стая

         Празна жълта стая. И аз сама. Сама със всичко що е мое. Сама със тишината. Но далеч не е достатъчно това, за нищо и за всичко. Непознати и познати лица мога да видя, но само когато поискат и те. Редките разговори ги поватяш безброй пъти в главата си  и всеки път изниква нещо ново. Непрестанно чакане, защото няма къде да избягаш. Трябва да стоиш и да чакаш, и да чакаш, за следващата доза...не-истина.
         Можеш само да случаш, но нямаш право на глас. Проклятие. А големият орех и решетките на прозореца не помагат да се добера до природата, до себе си. До тук беше.
         Обръщам се и поглеждам жълтата стена, също като тази на моята стая някога. На онова място лишено от топлина, споделеност и обич. Моят дом. А дали не е небето моят дом, тъй необятно, крепко и вечно променящо се? Но избора не е мой, а явно предопределен.
        И стана късно. Поредния залез. Раиран, нали се сещате - от решетки.

'най-обичам,
когато си себе си,
алчен,
и правиш дупката
все по-голяма;
и острия вятър
може да мине
само
през нея
гъделичкащ ме
със твоето
свирепо спокойствие.'

~damyanah, краят
                  на 2013

Само малко тъмнина.

многото ъпсурди на ежедневието.
безмислието.
безсилието.
онова нежелание.
и малко продуктивност.
и много буламач.
простото незнание.

'а не са ли спомените
също като нощната луна?
водещи се в кръг
и вечно не-изчезващи,
само криещи се в сянката
през повечето време
и все така висящи
в нашия космос,
сив или напръскан с точки.'

~damyanah, 2014

краят всъщност е начало, както и началото е край.

a може би
аз съм краят.
но не този,
след който идва
черна дупка,
а онзи,
след който
можеш да започнеш
само ти.

~damyanah

Представяне

    Днешното ми представяне няма да има нищо общо с това, което бих направила вчера или утре. Всеки ден се вълнувам от нещо съвсем ново или преоткривам нещо отдавна забравено. Защото живота е едно пътуване. Не са определени цели, към които се стремя и ще си седна на дупето, когато постигна. Живота това съм. Аз съм посоката. На вятъра, на птицата, на сърцето и на себе си. Аз съм всичко и всичко зависи от мен. Безкраен кръговрат.
     Мога да направя всичко, но за да го направя се изисква толкова малко - да помисля за секунда какво ще ми е необходимо и да започна да действам.  Но и само аз самата можа да спра себе си и никой друг не може. Просто трябва да вярвам, най-вече на себе си. Дори и в началото да не е така, ако продължиш да си го внушаваш, в един момент ще се слее с реалността. Също както смехотерапевтите обясняват, че съзнанието ни всъщност не различава фалшивата от истинската усмивка, а просто като усмивка.
     Мога с дни да обяснявам убежденията си за света, живота и космоса, но за това постепенно.:)
    И нека все пак разкажа нещо наистина за себе си, за да добиете поне мъничка представа що за чудато-шашаво-шарено-диво чудовищенце съм си аз.
    Таа, казвам се Дамяна. Артистичният ми псевдоним е 'damyanah'. Засега се подвизавам в България, но в скоро време вероятно вятърът ще ме отвее нейде настрани. Рисувам. Пиша поезия. Снимам. Уча се. Танцувам. Забавлявам се. Обичам. Не мразя. Радвам се. Мечтая. Виждам, но не гледам. Гледам, но не виждам. Вярвам. Пътувам. Експериментирам. Не се страхувам. Мисля.
    Като цяло съм волна птица, занимавам се с всякакъв вид изкуство. Опитвам се да се абстрахирам от всякакви страхове и предразсъдъци и да пробвам, колкото се може повече нови неща, докато най-накрая намеря себе си някъде там.
    И накрая да ви споделя един от моите девизи, който всъщност дори не е мой, а на ориентировачите, и все пак: "няма как да се намериш, ако първо не си се загубил"

За първите неща

Първа усмивка.
Първа рисунка. 
Първа стъпка.
Първо другарче. 
Първа истина.
Първа целувка.
Първа биричка.
Първи танц.
Първа цигара.
Първи блог.

  От много време се каня, ли каня и все не мога да се наканя да си направя блог, по простата причина, че не знам от къде точно да започна. Затова реших да се поуспокоя и да карам бавно и полека, но с широка усмивка не само с това ново начинание, а и с всичко друго. И постепенно тук да водя някаква хронология на всичко, което ме вълнува, или ми се случва или, за което просто се чудя. 
  И тъй, в следващите няколко поста ще направя сравнително кратко обобщение на моето същество и такива работи.
  'may the force be with me'