за всичките твои пейзажи и само една картина

ти знаеш.

'преди и след теб

бях все още толкова 

гладна

най-трагично е обаче

когато ме оставяш 

гладна

още по средата

на теб

порциите заседнали съсиреци

(не)разбиране

не са за наяждане'

за теб никога

няма да бъда прилична

и на нас 

не са ни нужни даже 

сенки по кухите улички

на нашия град утопия

тиха

за да извадим камшиците си

езици в друг контекст

и да се хванат 

не толкова плахо

и все пак като малки деца

за теб никога

и достатъчна няма да бъда

слаба съм

пак те написах

пак си се скитала

пътуваш само когато
е обратно на времето
и нощем си ничия

намирам те
сутрин потънала в нарциси
и с неизмити очи

ходиш на гости
във бъдещето и само
там си прилична
рядко се случва
но когато си вкъщи
и не се задавяш във фалша
на нечии кухи брътвежи

скитаме се по пътя
към другия и езиците
камшици хванати
плахо като малки деца

контрасти във действие
се намират много преди
ние със теб
да сме дори на прав път
към близостта си

пролетно време
приличам на лешояд

и моя лешояд
се оглозгваме до
последната костичка от онези
за кучетата на ада
наши кръвни роднини

на нашата земя
отдавна няма полета
и полски цветя няма

бера букети от перата
на моя лешояд
отброявам листчетата
и си пожелавам
дано да спре да ме обича
някога

всяко утро се моля

чакам го

онзи който ще пусне

плоча на пинк флойд с цялата

тъмна страна на луната

времето стига точно 

заплитаме се

заедно сме

от птичи поглед 

златно сечение (разбира се)

обръща плочата

разплитаме

телата си и в отдалечаването

времето стига точно

колкото да се роди 

новото утро

само се питам дали преди
или след като дряна в градината ми
цъфна ти се гмурна
в кутията с всички онези
'изгубени вещи'

навън вали и теб те няма
чакам на спирката и
нервно прелиствам на ум всичките
снимки усмивки и бели листи
които имахме

отдалечаваш се и аз
в синевата изгубена се чудя
как всички онези баби по спирката
с увехнали носове и цветя
и скъсани шапки
винаги се качват
в един автобус

обещавам ти
това е последната наша
чаена церемония в
четири след полунощ

и повече няма да те будя
с канела в косите си
да пием заедно чай
в градинката нощем
и да берем букети
от спящи цветя
красавици

в очите ми
глад


***

не искам да те чувам
бунтувам се в чуждите океани
заглушен си

винаги близо до мен. на С.


тя ставаше в 7

поливаше цветята

и носеше две чаши чай

на балкончето

сутрешното продължение

на тайната вечеря - 

тя той и слънцето

март топи снеговете им

показват се стръкчета нови 

цветя и 

тя си тръгва

на забавен каданс

той става в 7

полива цветята й

носи две чаши чай

на балкончето

и чака слънцето да се върне

март понякога е смел

задържа изгревите за своята

тайна вечеря

залез -
синоним на липсващата
близост между две тела

липсата е точно толкова
голяма колкото е и
излишъка

когато се случи
така точно
този излишък да го
нямаме

няма ме