'той пак се прибра късно. размениха по няколко уморени и натежали от премълчани думи погледи. и тази вечер си обърнаха гръб. сутринта го нямаше, пак беше за риба. тя се чудеше все по-малко защо рибите кълват най-много точно в 6 сутринта всяка неделя и все повече защо на него никога не му хрумва да й откъсне поне едно цвете, само за нея, все пак по няколко часа клечи между разни нацъфтели треви около реката. а нея никога няма да седне да я чака така. 'може би няма да е съвсем неприятно да съм риба в следващия жиивот'. въздъхна сама на себе си.
- какъв прекрасен ден - тя все пак направи опит да се усмхне, но изказано така в празната стая звучи още по-неубедително и се изплъзва по-бързо и от самата мисъл за доброто утро
направи кафе като за двама, сипа второто в любимата му чаша и зачака. даже се сети да изчисти пепелника му и да остави поне един кибрит до него. може днес да си дойде навреме. и с цветя.'
