там, където те обичам

края на януари

(вреден навик или ритуал)

ако бях мазохист, сигурно щеше да ми се струва като малко кътче рай

ама не съм.

януари май е вторника на годината - до скоро ти се е струвало, че наскоро отминалия декември е нещо ужасно и всичко е в повече и нищо не е достатъчно (също като в понеделниците)

да, ама не - 

на нова година се напиваш брутално в компанията на съмнителни индивиди

мислиш, че си щастлив

че новата година ще бъде благосклонна към теб

всичко ще се нареди

зимата ще мине ей така

няма да ти е празно

ти самия няма да си празен

и какво

на първи-втори-четвърти януари вече си поизтрезнял малко от малко

и се оказва че нищо

наистина нищо

не се е променило

всичко е даже доста по-ужасно от преди и ти се струва, че никога няма да свърши (също като във вторниците)

в най-добрия случай ти идва гениалната идея, че всичко идва отвътре-навън 

/в което аз все още вярвам/

и ето така ентусиезирано си казваш: 'да, сега ще променя всичко. и всичко рязко ще стане прекрасно чудесно идеално. животът ми ще се нареди. '

да, но е януари

обстоятелствата никак не са благоприятни за случването на каквото и да е хубаво нещо

хората са меко казано неприятни

и май всичко и всички се надяваме само и единствено на някой внезапен вулкан/ терористичен акт/ зомби апокалипсис

който да избави всички ни от тази безкрайна агония на име 'януари'

края на януари е

останах без глас от изоставяния

чужди такива

мои такива

навън снега послушно се топи - май и той е на път да ме изостави

а дори не го бях пожелала в живота си първоначално -

и все пак май точно ония хора, неща и бедствия, които, нагло и без изобщо да са били поканени някога, се намъкват в уютните ъгълчета на ежедневието ни (често незабелзано), но после - все така безпардонно и в най-неуместното време - стават и си тръгват. без предупреждение. без признаци на каквото и да е предишно сътресение. оставят едни от най-незаличимите белези и местата им изстиват най-бързо, а по някое време дори започва да ти подвява студ от същата тази дупка - също като от прозорец със счупена соц дограма, когато е минус двайсе навън. 

края на януари е

и всички ние играем това безумие вече месец (в най-добрия случай)

надявам се само някога някъде (възможно най-скоро) да срещна някое топло време, да ми се усмихне, да ме хване за ръка, за да мога по-спокойно да прескоча последните останали преспи/ локви/ утайки на чужди омрази на този януари и така постепенно да ме излекува от целия този студ.