там, където те обичам

(не, погледни ме)

хубаво ме погледни
хлъзни се по новородените бръчки
на челото ми и чак до
откраднатата луничка до хронично нацупените ми устни
долу
отляво

хлъзни се леко
без излишности
все едно съм първия лед за годината
и нямаш търпение да те поваля
а после
после не се подхлъзвай никога отново
и не ме сънувай (повече)

(виж ме)
никога не се научи да ме виждаш
и най-вече
когато бях най-близо
там, до теб
отляво

ти не знаеш
колко много съм заприличала на пристанище -
колко съм ничия и колко
рядко получавам покани
за чужди пътувания
(не ти пожелавам да ме виждаш такава)

ти не знаеш
точно откога съм мой
и само мой
ледников период -
с всичките липси, отдалечености
и безгласни викове за спасение

или колко съм празна
счупена, пресъхнала и ограбена

ти не знаеш


https://www.youtube.com/watch?v=iB0sXWwH_eA
(Philip Glass - Morning Passages)