сутрин ме посрещаш
в полето си от глухарчета
още потънало
в нощна мъгла
докато ме усмихнеш
веднъж-дваж-безброй
те изпращам
към залеза
с преминалите слънчогледи
свободни още по нивята
на септември
прошепваш
да, твоята съм
нощна пеперуда
Няма коментари:
Публикуване на коментар