вторник, 25 ноември 2014 г.

събуждаш ме
костите пукат
все едно бягам
сама по черупки яйца

пак ще залезе обаче

ден и ден
правим си бръчки
сами
и после
цялата ставам
бръчка

ти обаче не тръгваш
действието продължава
все така
въртиш се и
показваш безкрайност 
все около мен

наместо да си намериш
нещо красиво
и гладко като
черупка яйце
по което после да бягам
сама.


Няма коментари:

Публикуване на коментар