пиеса за вярността
I. щом дори вълците единаци
са отживелица вече
аз и ти
не е далеч от
вечността.
II. дори стадото вълци
се разделя по пълнолуние
всеки изневерява
но винаги
на различен хълм.
III. пристигане и заминаване
изпращаме и този
лунен кораб.
IV. върни се
забрави за пълнолунието
винаги съм искала
да приличам поне малко
на изгрева
твоя
Няма коментари:
Публикуване на коментар