понеделник, 17 ноември 2014 г.

отдавна изстиналите престарели вече пакетчета чай мудно ме гледат на прага на последния си дъх
побиват ме тръпки не е от студа
сухите рози ми нашепнаха истината
всички сме тръгнали от едно място на едно място и всички ще отидем.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)