четвъртък, 27 март 2014 г.

стопли ми краката
сгрей ми душата
бъди моето Слънце
в лицето
на слънчоглед
в бурен цъфтеж
още през юни
когато морето
е кротко
и тихо
и маковете
са точно толкова
нежни
и още по-алени
също като
мен
през онова лято
само наше
топло
и пълно
със висящите спомени
също като
рибоци в небето.

и един
цъфнал слънчоглед
е достатъчен
за да направи
цяло поле.

~damyanah, 2014

Няма коментари:

Публикуване на коментар