някога, когато вече ме няма
за теб, за мен,
за котката, която не се реших да заобичам
детето, което не успях да родя
за съпруга, който никога няма да имам
радостта със своята крехкост и макове
която никога няма да мога да задържа
за онази красива жена, която никога няма да се пречупя да бъда
просто, защото чупките в кръста
макар и нещо съвършено временно
като кривите крака по гоген, вкусния живот по бийтълс
също като любовта, нали всичко ти е ясно, любими
слушам дъжда с главата надолу
насила се опитвам да обърна времето и теб
обратно към себе си
дъжд по дъжд, буря по буря
тревожно и неритмично, туп туп туп
туп туп туп
туп туп
туп
знам, че си далеко, но
слушаш ли дъжда
нашия дъжд
дъжда, който няма да ти подаря
защото вече ме няма
и сега нямаме време, любими
затворим ли прозорците
дъждът ще спре
Няма коментари:
Публикуване на коментар