никой
не ме предупреди
че
когато човек пада
той
пада сам
от
един стол
/дори
при наличие на цял чифт
здраво
стъпили крака/
не
се пада от високо
раните
не са дълбоки
и
падането ти струва
само
няколко написани реда
от
два стола
/със
своите два чифта крака/
падаш
на земята
на
нулата си
но
си все пак някак закотвен
на
ниския старт и скоро
ще
се изправиш
напълно
от
два стола и половина
/краката
вече са повече/
падаш
много по-надолу
по-надолу
от
парчетата от себе си
грижливо
изметени след
онова
твое безкрайно напускане и
погребани
в мълчание
някъде
назад
и
тук някъде
химикалът
ми спира
спрях
да пиша
спирам
да пиша
ще
спра да пиша
мерната
единица за
спирачния
път на моето писане
/бъдещата
ми тиха смърт/
са броя самотни неволни падания
винаги от високо и винаги
без парашут
и
като се замисля нищо
нищо
не
ме спираше
да
спра
и
да говоря
след
работа да не се прибера
да
пристана на брега на реката
за
кратко
/по
залез за повече драматизъм/
набързо
да погреба
всичко
дотук
и
себе си да погреба
с
камъни в джобовете
и
със залеза да се влюбим
тази
вечер да си тръгна с него
да
ми даде ключове от дома си
щял
да ме чака
да
правим любов
и
ето как
един
залез може да бъде
много
повече от всички други
залези
събрани
във едно
само
веднъж се случва на човек
да
не намери нито една
нито
една
разлика
в отношението
много
към едно
или
иначе казано
многото
смърти не са повече
от
една цяла смърт
тя
е сама
не
може да има деца
няма
си дом
и
котки не може да име
като
самотната ми съседка
често
я съжалявам
как
никога няма да се влюби
и
няма да срещне някоя
друга
смърт
не
за друго
просто
друга
смърт
няма
Няма коментари:
Публикуване на коментар