на Таралеж. на онова, което са ни дали.
пролетта е млада жена
ритуално реже косите си
сама обесва своите начала
и всичко свършва във вазата
будна чака последния (си) изгрев
изхвърля букета заедно с
вазата и
с вехнещи ръцеи и неизмити очи
посреща топла
смъртта
Няма коментари:
Публикуване на коментар